Защо вносителите на празни флашки и дискове плащат възнаграждения?

Защо се събират компенсационни възнаграждения?

Законът разрешава на физическите лица да си правят копия на музика и филми за лично ползване у дома, без да искат разрешение от създателите им (чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП). Тъй като това копиране лишава авторите от потенциални продажби, те имат право на справедливо компенсационно възнаграждение, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАПСП. За да не се събират такси от всеки отделен гражданин, законът задължава лицата, които произвеждат или внасят празни информационни носители (флашки, дискове, харддискове), да плащат това възнаграждение при продажбата им в България (чл. 26, ал. 3 и 4 от ЗАПСП).

Кой е освободен от плащане и как се делят парите?

Не всеки внос подлежи на облагане. Според чл. 26, ал. 10 от ЗАПСП, възнаграждения не се дължат (ако са събрани, се връщат), когато носителите се изнасят в трети държави, или когато са закупени от лечебни заведения, социални институции, радио и телевизии, както и от фирми, чиято дейност не предполага запис на музика и филми. Събраните суми се разпределят чрез специализирани организации: 50% отиват за авторите, 25% за артистите-изпълнители и 25% за продуцентите (чл. 26, ал. 9, т. 1 от ЗАПСП). Преди това обаче 30 на сто от общата сума задължително се превежда на Национален фонд “Култура” (чл. 26, ал. 8 от ЗАПСП).