Защо съдът назначава "вещо лице" (експерт) и кой плаща за неговата работа?

Защо съдията не решава сам сложните технически въпроси по делото?

Съдиите са експерти по право, но невинаги притежават специфични познания по медицина, строителство, счетоводство или автотехника. Когато спорът опира до такива детайли, законът изисква намесата на независим специалист.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вещо лице се назначава по искане на страната или служебно от съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В определението си съдът точно формулира каква е задачата на експертизата (чл. 197, ал. 1 от ГПК).

Работата на вещото лице обаче не е безплатна и не се поема от държавата по подразбиране. Според чл. 75 от ГПК, възнаграждението се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски. Съгласно чл. 76 от ГПК, страната, която е поискала експертизата, е длъжна предварително да внесе определения депозит по сметката на съда. Ако експертизата е по искане на двете страни или по инициатива на съдията, разноските се внасят от двете страни или от едната според конкретните обстоятелства.