Каква е разликата между "решение" и "определение" на съда и как се обжалват?

Кой съдебен акт решава делото и кой движи процедурата?

По време на едно съдебно дело съдията издава множество актове, но те имат различна тежест и различни правила за обжалване. Най-важното разграничение в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е между решенията и определенията.

Съдебното решение е финалният акт на инстанцията, с който се решава самият спор по същество – кой е крив, кой е прав и кой на кого дължи пари (по аргумент от чл. 235 от ГПК). Ако не сте съгласни с решението на районния съд, вие го обжалвате с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Определението от своя страна е акт, с който съдът се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество (съгласно чл. 252 от ГПК). Това са процедурни стъпки – например отказ да се приеме доказателство, спиране на делото или връщане на исковата молба. Определенията се обжалват със специфичен вид жалба, наречена частна жалба (чл. 274, ал. 1 от ГПК), и то само ако преграждат по-нататъшното развитие на делото или законът изрично позволява това. Срокът за тяхното обжалване е по-кратък – едноседмичен срок от съобщаването (чл. 275, ал. 1 от ГПК).