Каква е разликата между заповед по чл. 417 и чл. 410?

Защо заповедта за “незабавно” изпълнение е много по-силна?

Българският закон познава два вида заповеди за изпълнение. Обикновената (по чл. 410 ГПК) се издава само въз основа на вашите твърдения, поради което длъжникът може лесно да я блокира с едно просто възражение. Заповедта за незабавно изпълнение (по чл. 417 ГПК) обаче ви дава огромно предимство, ако разполагате с квалифицирани писмени доказателства за дълга си.

Основната разлика се крие в момента на получаване на правата за принуда. Съгласно чл. 418, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато поискате заповед по чл. 417, съдът едновременно постановява незабавно изпълнение и веднага ви издава изпълнителен лист. Така можете да отидете при съдебен изпълнител и да запорирате сметките на длъжника, още преди той да е разбрал за делото.

Втората ключова разлика е в защитата на длъжника. При обикновената заповед (чл. 410) простото възражение спира процеса. При заповедта за незабавно изпълнение (чл. 417) обаче, според чл. 420, ал. 1 от ГПК, подаденото възражение от длъжника не спира принудителното изпълнение. За да спре изпълнението, длъжникът трябва да представи солидно обезпечение (да внесе пари по сметка на съда) или да докаже с категорични писмени документи, че не дължи сумата (чл. 420, ал. 2 от ГПК).