Кои дела са абсолютно забранени за решаване от частен арбитраж?

Кои дела са извън компетентността на частните арбитражни съдилища?

Българското законодателство позволява много имуществени спорове да се решават от частен арбитраж по договорка на страните, но категорично защитава определени уязвими групи и важни обществени отношения, като забранява те да се разглеждат извън държавния съд.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съществуват пет категории дела, които абсолютно не подлежат на арбитраж:

1. Вещни права върху недвижими имоти: Спорове за собственост, делба или граници на имоти.
2. Владение върху недвижим имот: Спорове за фактическата власт върху имот.
3. Издръжка: Семейни спорове за издръжка на деца или съпрузи.
4. Трудови правоотношения: Спорове между работници и работодатели (напр. за уволнение или неизплатени заплати).
5. Потребителски спорове: Всякакви спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите (напр. клиент срещу мобилен оператор или фирма за бързи кредити).

Ако въпреки забраната арбитражен съд издаде решение по такова дело, това решение е абсолютно нищожно и няма правна сила (чл. 405, ал. 5 от ГПК).