Какво представлява "заповедното производство" и по-бързо ли е от нормално съдебно дело?

Кога можем да прескочим бавния исков процес за събиране на дългове?

Когато имате да вземате пари от клиент, партньор или длъжник и смятате, че задължението е безспорно, не е нужно да водите стандартно съдебно дело, което да продължи с години. Законът създава алтернативен бърз и много по-евтин път, наречен “заповедно производство”, уреден в Глава 37 на ГПК.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чрез подаване на стандартизирано заявление можете да поискате от районния съд издаване на заповед за изпълнение за парични суми или за заместими вещи. Огромното предимство се крие в бързината – според чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението ви в закрито заседание (без призоваване на страните и без разпит на свидетели) и издава заповедта в кратък тридневен срок.

Специфичното за тази процедура е, че длъжникът разбира за задължението си едва когато му бъде връчено копие от готовата заповед за изпълнение. Той разполага с едномесечен срок, за да възрази срещу нея (чл. 414, ал. 2 от ГПК). Ако не подаде възражение, заповедта влиза в сила и вие получавате изпълнителен лист. Едва ако той официално възрази, вие ще трябва да преминете към нормално исково дело (по чл. 422 от ГПК), за да докажете вземането си.