Каква е разликата между заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 от ГПК?

Заповед по чл. 410 от ГПК (Обикновена заповед)

Когато подавате заявление по чл. 410 от ГПК, вие претендирате парично вземане, без да разполагате със специален документ с висока доказателствена сила (например, имате само фактура или обикновен договор). В този случай съдът издава заповедта, но она не влиза в сила веднага. Трябва първо да се връчи на длъжника и той разполага с едномесечен срок за възражение (съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК). Едва ако длъжникът не възрази в този срок, заповедта влиза в сила и съдът издава изпълнителен лист, съгласно чл. 416, ал. 1 от ГПК.

Заповед по чл. 417 от ГПК (Заповед за незабавно изпълнение)

Заповедта по чл. 417 от ГПК е много по-мощен инструмент за кредитора. Тя се издава само ако дългът е доказан със специални квалифицирани документи (като нотариален акт за заем, запис на заповед, банково извлечение или акт за начет). В тези случаи кредиторът има право на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК да поиска от съда да постанови “незабавно изпълнение”. Съдът издава изпълнителния лист заедно със самата заповед. Това позволява на кредитора веднага да образува дело при ЧСИ и да наложи запори, още преди длъжникът да е разбрал за заповедта.