Какви са таксите по изпълнителното дело и кой ги плаща?

Кой понася разноските по изпълнението?

Основното правило в изпълнителното производство е, че финансовата тежест за принудителното събиране пада върху неизправния длъжник. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК (като общ принцип, отразен в правилата за таксите), разноските по изпълнението са в тежест на длъжника. Въпреки това, за да стартира процедурата и за да бъде извършено конкретно изпълнително действие, кредиторът е длъжен да заплати авансово необходимите такси и разноски. Ако те не бъдат платени предварително, изпълнителното дело подлежи на прекратяване, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Ограничения (таван) на пропорционалните такси

За да защити длъжниците от прекомерни разходи, Гражданският процесуален кодекс въвежда таван на пропорционалните такси (таксите, които се изчисляват като процент от събраната сума). Съгласно чл. 73, ал. 5 от ГПК, процентът на пропорционалната такса намалява с увеличаването на материалния интерес.

Законът поставя строг лимит: сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета (10%) от задължението. За много големи задължения (над 45 минимални работни заплати), този таван е още по-нисък – до една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати, съгласно чл. 73, ал. 5 от ГПК.