Кой реално води разследването срещу мен – полицията, следователят или прокурорът?

Кой събира доказателствата на терен?

Реалната, ежедневна работа по събиране на доказателства (разпити на свидетели, огледи на местопрестъпления, претърсвания) се извършва от специализирани държавни служители, наречени “разследващи органи”.

Съгласно чл. 52 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), това са:

1. Следователите;
2. Служителите от МВР, назначени на длъжност “разследващ полицай”;
3. Разследващите митнически инспектори (за специфични митнически и данъчни престъпления).

Разпределението на делата между тях е строго регламентирано в чл. 194 от НПК. Следователите обикновено поемат най-тежките престъпления (напр. тероризъм, дела срещу министри и магистрати, престъпления в чужбина), докато огромната част от масовата престъпност (кражби, катастрофи, измами) се разследва от разследващите полицаи към МВР.

Кой е “шефът” на разследването?

Въпреки че полицаят или следователят водят преписката, те не вземат крайните решения самостоятелно.

Съгласно чл. 196, ал. 1 от НПК, прокурорът упражнява ръководство и надзор върху цялото разследване. Той има право да:

• Дава задължителни писмени указания какво да се направи.
• Отмени всяко решение на разследващия орган.
• Отстрани разследващия, ако не си върши работата, и да даде делото на друг.
• Лично да участва в огледи или разпити.

В този смисъл, полицията извършва техническата и оперативната работа, но прокурорът е този, който юридически “води” и отговаря за делото.