Могат ли да ме осъдят само и единствено въз основа на моите собствени пълни самопризнания?

Достатъчно ли е да си призная, за да ме осъдят?

Категорично не. Българският наказателен процес не разглежда самопризнанието като “царица на доказателствата”. Дори и лично да се явите пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление (което е законен повод за разследване според чл. 208, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс - НПК), това признание само по себе си не е достатъчно за постановяване на осъдителна присъда.

Причината за това правило е да се предотврати осъждането на невинни хора, които биха поели чужда вина поради страх, принуда или за да предпазят близък човек.

Какво изисква законът от съда и разследващите?

Всички органи са длъжни да разкрият обективната истина. Според чл. 102 от НПК задължително подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.

За да бъдете осъден, вашите самопризнания трябва категорично да съвпадат и да се подкрепят от останалите събрани чрез предвидените в закона способи доказателства:

• Свидетелски показания (разпити по чл. 139 от НПК);
• Експертизи;
• Огледи и веществени доказателства (чл. 136 от НПК).

Съдът и прокурорът основават решенията си върху материали, които те събират и проверяват лично (съгласно чл. 18 от НПК), за да гарантират, че признатите от вас факти отговарят на реално извършеното престъпление.