Може ли присъдата да се базира на предположения, ако доказателствата са 50 на 50?

Може ли съдът да гадае при липса на категорични доказателства?

В наказателния процес няма място за осъждане при съмнение (ситуация “50 на 50”). Принципът е, че съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, съгласно чл. 18 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

(Важно уточнение: Точният текст, който изрично забранява присъдата да почива на предположения – обичайно уреден в чл. 303 от НПК – липсва в предоставените извадки, но принципът е заложен в изискването за обективност).

Как съдията решава кое доказателство е вярно?

При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава най-важните въпроси: има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, съгласно чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК.

Ако по делото има доказателства, които си противоречат (едни сочат към вина, а други към невинност), съдът не може просто да избере по-удобните. При противоречия на доказателствените материали съдът е длъжен в мотивите на присъдата да изложи ясни съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК.