Какво става с признанията ми, ако съдът отхвърли споразумението?

Задължително ли е да си призная вината в споразумението?

Да. За да извлечете полза от “сделка” с правосъдието (като например наказание под минимума по чл. 55 от НК, позволено от чл. 381, ал. 4 от НПК), вие трябва да приемете фактите.

Съгласно чл. 381, ал. 5, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа изрично съгласие по въпроса има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно. Освен това обвиняемият декларира, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред (чл. 381, ал. 6 от НПК).

Могат ли тези признания да се използват срещу мен по-късно?

Важно уточнение (информация извън предоставените източници, която може да искате да проверите независимо): Не. Законът (в лицето на чл. 383, ал. 3 от НПК) категорично ви защитава от такъв сценарий.

Ако съдът прецени, че споразумението противоречи на закона и откаже да го одобри, процесът се връща в началната си точка. Всички самопризнания, които сте направили пред прокурора в рамките на преговорите за това споразумение, губят доказателствената си стойност. Те не могат да бъдат четени или използвани срещу вас по време на последващия нормален съдебен процес.