В кои случаи едно завещателно разпореждане се счита за абсолютно нищожно?

Основания за нищожност на завещанието

Българското законодателство предвижда изключително строги изисквания за валидност на волята след смъртта. Съгласно чл. 42 от Закона за наследството (ЗН), едно завещателно разпореждане е нищожно в три основни хипотези.

Първата хипотеза е, когато завещанието е направено в полза на лице, което по закон няма право да получава имущество по този начин. Втората и най-често срещана причина за нищожност в практиката е неспазването на задължителната форма при съставянето му. Това означава, че ако при саморъчното завещание липсва например точна дата или личен подпис, или ако при нотариалното завещание липсват свидетели, документът губи всякаква правна стойност.

Противоречие със закона и морала

Третото основание защитава обществения интерес. Според същия чл. 42 от ЗН, завещанието е нищожно, когато самото разпореждане или единственият мотив, поради който то е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Същото правило важи и в случаите, когато завещателят е поставил условие или тежест, които обективно са невъзможни за изпълнение.