Какво означава данъчно облекчение в данъчното право?

Какво означава данъчно облекчение?

Данъчното облекчение е предвидена в данъчното законодателство преференция, която дава право на физическите или юридическите лица законно да намалят размера на данъка, който дължат към държавата. То може да се изразява във възможност за приспадане на определени разходи от общата сума на доходите (намаляване на данъчната основа), пряко намаляване на дължимия данък, прилагане на по-ниска данъчна ставка или пълно освобождаване от облагане за определени видове дейности.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Данъчните облекчения са интегрирани в основните материални данъчни закони.

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) терминът се разглежда в контекста на правилата за защита срещу избягване на данъчно облагане, където се дефинира “Данъчно предимство” – това е всяка полза или облага за данъчно задължено лице, която може да се изрази в намаляване на данъчната основа или на дължимия данък, включително ползване на данъчно облекчение или на данъчно облекчение в по-голям размер от полагаемия (§ 1, т. 52 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са регламентирани облекчения за лица с намалена работоспособност, за млади семейства с ипотечни кредити, както и облекчения за деца (чрез приспадане на определена сума от годишната данъчна основа). В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са предвидени данъчни облекчения за предприятия, наемащи хора с увреждания, както и като форма на държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък (§ 1, т. 82 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане).

Свързани понятия

данъчна декларация, патентен данък, данъчна ревизия, ревизионен акт