Какво означава мярката домашен арест в правото?

Какво означава домашен арест?

Домашният арест е вид мярка за неотклонение в наказателния процес, при която на обвиняемото лице се забранява да напуска своето жилище без изричното разрешение на съответния орган (прокурор или съд). Тя е втората по тежест мярка след задържането под стража и се налага с цел да се предотврати възможността обвиняемият да се укрие, да извърши друго престъпление или да попречи на разследването, като същевременно му се позволява да пребивава в домашни условия. Изпълнението на мярката се контролира от органите на Министерството на вътрешните работи, често чрез използване на електронни средства за наблюдение. Тъй като в предоставените извадки липсва пълната процесуална уредба, това определение почива на общата наказателноправна теория.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Условията и редът за налагане, контрол и изменение на домашния арест са подробно регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Мярката се взема от съда след преценка на събраните доказателства, тежестта на престъплението, здравословното и семейното състояние на лицето.

В Наказателния кодекс (НК) е уредено и материалноправното значение на мярката – времето, през което обвиняемият е бил с наложена мярка “домашен арест”, задължително се приспада, ако впоследствие му бъде наложено ефективно наказание “лишаване от свобода”. Поради липсата на конкретните разпоредби в приложените материали от кодексите, точни членове не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

задържане под стража, мярка за неотклонение, пробация