Какво означава ЕИК (Единен идентификационен код)?

Какво означава ЕИК?

ЕИК е съкращение от единен идентификационен код. Той представлява уникален номер, чрез който юридическите лица и едноличните търговци се идентифицират безспорно в правния и търговския оборот, както и пред държавните институции.

В кои закони и нормативни актове се среща?

След създаването на Търговския регистър понятието “идентификационен код по регистър БУЛСТАТ” за търговците е заменено навсякъде в законодателството с “единен идентификационен код” (ЕИК), съгласно преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (напр. § 35 и § 37 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ).

Понятието се използва масово във всички нормативни актове, изискващи индивидуализация на юридически лица. Например:

• В Закона за водите се изисква задължително посочване на ЕИК за юридическите лица и едноличните търговци при издаване на разрешително за водовземане (чл. 56, ал. 1, т. 5 от Закона за водите).
• В Наредба № н-18 от 13 декември 2006 г. ЕИК е задължителен реквизит при подаване на информация за използван софтуер в търговски обект и при регистрация на фискални устройства (Приложение № 32 към чл. 52з, ал. 1 от Наредба № н-18).

Свързани понятия

БУЛСТАТ, ЕТ, ЮЛНЦ, ТЗ