Какво означава процедурата по екстрадиция в правото?

Какво означава екстрадиция?

Екстрадицията е инструмент на международното сътрудничество по наказателни дела. Тя представлява акт, чрез който една суверенна държава (замолена държава) предава физическо лице, намиращо се на нейна територия, на друга държава (молеща държава), за да бъде съдено за извършено престъпление или за да изтърпи вече наложено му наказание “лишаване от свобода”. Обикновено екстрадицията се допуска само за по-тежки престъпления, които са наказуеми по законите и на двете държави (принцип на двойната наказуемост). Тъй като в предоставените извадки липсва пълната материалноправна уредба, тази дефиниция е изведена въз основа на общата наказателноправна теория и подлежи на независима проверка.

В кои закони и нормативни актове се среща?

В българското законодателство условията и редът за предаване на лица са детайлно регламентирани в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Законът прави разграничение между класическата екстрадиция (спрямо трети държави извън ЕС) и предаването въз основа на Европейска заповед за арест (която представлява опростена и ускорена процедура между държавите – членки на Европейския съюз).

Процедурните аспекти и мерките за процесуална принуда при международно сътрудничество имат опора и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Важен конституционен принцип, отразен в законодателството, е, че Република България не предава свои граждани на друга държава, освен ако това не е предвидено в международен договор, по който страната е страна. Поради липсата на изчерпателните текстове в приложените материали, конкретни членове за процедурата не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

задържане под стража, мярка за неотклонение, досъдебно производство, ефективна присъда