Какво означава изпълнително дело в правото?

Какво означава изпълнително дело?

Изпълнителното дело е крайната фаза на гражданския процес. Това е формално производство, образувано пред държавен съдебен изпълнител (ДСИ) или частен съдебен изпълнител (ЧСИ) по молба на кредитор (взискател), който разполага с изпълнителен титул (най-често влязло в сила съдебно решение, заповед за изпълнение или изпълнителен лист). Целта на изпълнителното дело е държавата, чрез своите овластени органи, да приложи принуда спрямо длъжника, за да удовлетвори претенциите на кредитора – чрез налагане на запор върху заплата или банкови сметки, опис и публична продан на движимо или недвижимо имущество, или въвод във владение. Тъй като в предоставените извадки липсва пълната уредба, това определение е изведено въз основа на общата теория на гражданския процес и подлежи на независима проверка.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Процедурните правила за образуване, водене, спиране и прекратяване на изпълнителните дела са строго регламентирани в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Например, събирането на преобразувано вземане при оздравяване на търговско предприятие може да стане повод за издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 от ГПК за изпълнение на вземането (чл. 708 от Търговския закон във връзка с ГПК), което е основа за образуване на изпълнително дело. Поради липсата на изчерпателните разпоредби в приложените материали от ГПК, конкретни членове за образуването на делото не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

принудително изпълнение, запор на заплата, запор върху банкова сметка, опис на имущество