Какво означава процедурата по несъстоятелност?

Какво означава несъстоятелност?

Несъстоятелността (популярна и като фалит) е специално съдебно производство, чиято цел е справедливото удовлетворяване на кредиторите на търговец, изпаднал в неплатежоспособност или свръхзадълженост. При нея се налага универсално принудително изпълнение върху цялото секвестируемо имущество на длъжника. Тази обща дефиниция се базира на правната теория, тъй като предоставените извлечения не съдържат материалноправните разпоредби от Търговския закон, които я дефинират.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Производството по несъстоятелност на търговците е уредено подробно в Търговския закон (ТЗ). В българското право съществува и отделен Закон за несъстоятелност на физическите лица.

Ключови обстоятелства, свързани с тази процедура, се обявяват публично. Съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), Агенцията по вписванията незабавно осигурява чрез системата за взаимно свързване на регистрите предоставянето на безплатна информация относно започването или прекратяването на производство по ликвидация, обявяването в несъстоятелност и заличаването от регистъра на вписаните дружества (чл. 3а, ал. 1 и 2 от ЗТРРЮЛНЦ).

Свързани понятия

синдик, свръхзадълженост, оздравителен план, ТЗ, длъжник