Какво означава правният термин нищожност на договор?

Какво означава нищожност на договор?

Нищожността на един договор представлява форма на абсолютна недействителност в гражданското и търговското право. Нищожният договор е изначално невалиден и се третира от правото така, сякаш никога не е съществувал, поради което не поражда желаните от страните правни последици. За разлика от унищожаемите договори, които могат да бъдат заздравени (потвърдени), нищожните договори не подлежат на саниране. Най-честите причини за нищожност са противоречие на закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие, липса на предписана от закона форма (например липса на нотариален акт при продажба на имот) или невъзможен предмет. Тъй като предоставените извадки не съдържат изричните разпоредби относно пороците на волята и недействителността, дефиницията е базирана на общата правна теория и може да бъде проверена независимо.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Материалноправните основания, водещи до нищожност на договорите, са изчерпателно уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Всяка заинтересована страна, както и съдът служебно, може да се позове на нищожността по всяко време, тъй като правото да се иска прогласяване на нищожност не се погасява по давност. Ако по нищожен договор са дадени вещи или пари, те подлежат на връщане на основание неоснователно обогатяване. Поради липсата на пълните текстове от ЗЗД в приложените материали, конкретни членове, уреждащи нищожността, не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

ЗЗД, неравноправни клаузи, задатък