Какво означава оправдателна присъда в наказателния процес?

Какво означава оправдателна присъда?

Оправдателната присъда е окончателен съдебен акт, постановен от съда в рамките на наказателен процес, с който подсъдимият се признава за невиновен по предявеното му обвинение. Съдът издава такава присъда, когато не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че престъплението въобще е извършено, че е извършено от подсъдимия, че деянието съставлява престъпление по закон, или когато са налице обстоятелства, изключващи наказателната отговорност. С постановяването и влизането в сила на оправдателната присъда се отменят всички наложени мерки за неотклонение на лицето (например задържане под стража). Определението се базира на общата наказателно-процесуална теория, тъй като специфичните норми липсват в предоставените извадки.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Процесуалният ред за разглеждане на делото, постановяване на присъдата и нейното обжалване са уредени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Фигурата на оправдателната присъда е пряк израз на принципа на “презумпцията за невиновност”, според който никой не може да бъде осъден, ако вината му не бъде доказана от прокурора или частния обвинител по безспорен начин. Оправдателната присъда, постановена от първоинстанционен съд, може да бъде протестирана от прокуратурата или обжалвана от гражданския ищец и частния обвинител пред по-горната инстанция. Поради липсата на конкретните членове в приложените материали от НПК, точни цитати не могат да бъдат посочени въз основа на тях.

Свързани понятия

ефективна присъда, условна присъда, презумпция за невиновност, обвинителен акт, частен обвинител