Какво означава пълномощно в българското право?
Бърз отговор
Детайли по темата
Какво означава пълномощно?
Пълномощното е писмен документ, който материализира едностранно волеизявление (упълномощаване). Чрез него едно лице (упълномощител) предоставя представителна власт на друго лице (пълномощник), за да може последното да извършва от негово име и за негова сметка определени правни или фактически действия. Правните последици от действията на пълномощника възникват директно в правната сфера на упълномощителя. Пълномощното може да бъде изрично (за конкретно действие) или генерално (за общо управление на делата). Тъй като в предоставените извадки липсват пълните материалноправни текстове, тази дефиниция е изведена въз основа на общата гражданскоправна теория.
В кои закони и нормативни актове се среща?
Материалноправната уредба на упълномощаването и представителството се съдържа в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Законът регламентира формата на пълномощното, която трябва да отговаря на формата на сделката, която ще се сключва (например нотариална заверка на подписа и съдържанието при разпореждане с недвижим имот).
Процесуалното представителство (упълномощаването на адвокат за водене на съдебно дело) е уредено в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), където са разписани изискванията към съдебното пълномощно. Поради липсата на изчерпателните разпоредби в приложените материали от ЗЗД и ГПК, конкретни членове не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.
Свързани понятия
Проверено от Екипът на ПравниОтговори
Проектът се реализира с подкрепата на Адвокат Стела Дойкова. Научете повече за нас.