Какво означава попечителство в правото?

Какво означава попечителство?

Попечителството е правен институт за закрила, който се учредява върху непълнолетни лица (на възраст от 14 до 18 години), както и върху пълнолетни лица, поставени под ограничено запрещение от съда. При този режим лицето извършва правни действия лично, но за тяхната валидност се изисква съгласието (попечителското съдействие) на назначения му попечител. Тъй като предоставените извлечения не съдържат материалноправните норми за учредяването му, тази дефиниция почива на общата правна теория и може да бъде проверена независимо.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Основната правна уредба на попечителството се съдържа в Семейния кодекс (СК) и Закона за лицата и семейството (ЗЛС). В тях са разписани процедурите по назначаване на попечител и попечителски съвет, както и техните права и задължения.

Понятието се среща и в редица други нормативни актове. В Закона за българските лични документи терминът се използва във връзка със статута на т.нар. зависимо лице – това са лица, спрямо които военнослужещ или член на цивилния компонент на структура на НАТО упражнява родителски, настойнически или „попечителски права“ (§ 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи).

Свързани понятия

настойничество, СК, семейно жилище