Какво означава рецидив в наказателното право?

Какво означава рецидив?

Рецидивът (повторността на престъпната дейност) е правно понятие, което обозначава извършването на ново престъпление от човек, който преди това вече е бил осъждан за друго престъпление с влязла в сила присъда. Рецидивът е квалифициращо обстоятелство, което утежнява наказателната отговорност, тъй като показва по-висока степен на обществена опасност на дееца, върху когото предходното наказание не е оказало превъзпитателен ефект. Най-тежката му форма е “опасният рецидив”. Това определение почива на общата наказателноправна доктрина, тъй като точните разпоредби липсват в предоставените извадки.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Условията, при които едно деяние се квалифицира като извършено при рецидив или опасен рецидив, са строго регламентирани в Общата част на Наказателния кодекс (НК).

Законът предвижда случаи, в които рецидив не е налице – например, ако лицето е било реабилитирано за първото престъпление или ако е изтекъл определен давностен срок от изтърпяването на наказанието за него. Наличието на рецидив често е пречка за прилагане на условно осъждане или за предсрочно освобождаване. Поради липсата на конкретните членове в приложените материали от НК, точни цитати не могат да бъдат посочени въз основа на тях.

Свързани понятия

ефективна присъда, условна присъда, задържане под стража