Какво означава самопризнание в наказателния процес?

Какво означава самопризнание?

Самопризнанието е вид обяснение на лицето, привлечено към наказателна отговорност (обвиняем или подсъдим), в което то потвърждава изцяло или частично фактите, свързани с предявеното му обвинение за извършено престъпление. В съвременното българско наказателно право самопризнанието няма предварително определена абсолютна доказателствена стойност и не е “царица на доказателствата”. За да бъде осъдено едно лице, неговото признание трябва задължително да бъде подкрепено от други обективни доказателства по делото. Това определение почива на общата наказателнопроцесуална доктрина, тъй като точните разпоредби липсват в предоставените извадки.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Правната същност и ролята на самопризнанието са уредени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Съгласно основните принципи в НПК, обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Въпреки това, направеното самопризнание може да послужи като основание за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, което гарантира на подсъдимия по-леко наказание (намаляване на присъдата с една трета). Поради липсата на изчерпателните текстове от НПК в приложените материали, конкретни членове, регламентиращи доказателствените средства, не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

обвинителен акт, досъдебно производство, заподозрян