Какво означават специални разузнавателни средства?

Какво означават специални разузнавателни средства?

Специалните разузнавателни средства (СРС) са предвидени от закона технически средства (като камери, микрофони, софтуер за проследяване) и оперативни способи за тяхното прилагане (подслушване, наблюдение, проследяване, тайно проникване и др.), чрез които държавните органи събират неявно информация за поведението, комуникацията и дейността на определени лица. Тъй като използването на СРС дълбоко засяга основни конституционни права (като неприкосновеността на личния живот и тайната на кореспонденцията), те се прилагат само в краен случай – когато разкриването на тежки умишлени престъпления или защитата на националната сигурност не могат да бъдат постигнати чрез други способи. Това обяснение почива на общата наказателно-процесуална доктрина, тъй като специфичните норми не са представени в пълнота в извадките.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Правният режим на СРС е уреден в Закона за специалните разузнавателни средства и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Съгласно законодателството, използването на СРС е допустимо единствено след предварително писмено разрешение от председателя на съответния окръжен съд (или друг компетентен съд според вида на престъплението) по мотивирано искане на ръководителите на определени служби за сигурност или прокуратурата. Събраните чрез СРС данни се закрепват в специални веществени доказателствени средства и могат да се използват като доказателства в съдебния процес, стига да са спазени всички законови процедури по тяхното събиране. Поради липсата на изчерпателните текстове в приложените материали, конкретни процедурни членове не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

досъдебно производство, веществено доказателство, обвинителен акт, заподозрян