Какво означава туристически данък според ЗМДТ?

Какво означава туристически данък?

Туристическият данък е пряк местен данък, който се заплаща за всяка реализирана нощувка от туристи в места за настаняване (хотели, мотели, вилни селища, къщи за гости, къмпинги и др.). Данъкът е включен в цената на нощувката и се дължи реално от посетителя, но задължението за неговото администриране, деклариране и внасяне в бюджета на съответната община тежи върху лицето, предлагащо настаняването. Размерът на данъка се определя от общинския съвет за всяка конкретна община в рамките на законово установени граници, като обикновено варира в зависимост от категорията (броя звезди) на мястото за настаняване.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Правната уредба на туристическия данък, редът за определянето му, както и процедурите по събиране и деклариране се съдържат в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Законът директно препраща към Закона за туризма за определяне на базата на облагане. Според легалната дефиниция в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗМДТ, “Нощувки” са нощувките в местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма. Приходите от този данък се използват от общините целево – за изграждане и поддържане на инфраструктура, обслужваща туризма, за реклама на туристически дестинации и други дейности, свързани с развитието на сектора.

Свързани понятия

местни данъци и такси, патентен данък, данъчна декларация