Какво означава съдебната заповед за изпълнение?

Какво представлява заповедта за изпълнение?

Заповедта за изпълнение е официален съдебен акт, който се издава въз основа на писмено заявление от кредитора в рамките на т.нар. заповедно производство. Целта ѝ е да осигури бърз и облекчен ред за събиране на безспорни парични вземания или предаване на движими вещи, спестявайки на страните дългите съдебни процеси и високите такси на традиционното исково производство. Тази дефиниция почива на процесуалната теория, тъй като подробните текстове, уреждащи института, не са налични в предоставените извадки.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Процедурата по издаване, връчване и възразяване срещу заповед за изпълнение (включително заповед за незабавно изпълнение) е регламентирана изчерпателно в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Институтът намира широко приложение и в търговското право, включително при производствата по несъстоятелност. Според Търговския закон (ТЗ), въз основа на утвърден от съда оздравителен план, кредиторът има право да поиска издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане, независимо от неговия размер (чл. 708 от Търговския закон). Издадената заповед е основание за получаване на изпълнителен лист.

Свързани понятия

ГПК, ИЛ - изпълнителен лист, заповедно производство, ЧСИ, длъжник