Какво означава завещание в българското право?

Какво означава завещание?

Завещанието е едностранен, личен и строго формален правен акт. Чрез него едно физическо лице (завещател) изразява своята последна воля и се разпорежда с цялото си имущество или с дробна част от него в полза на едно или повече лица за времето след своята смърт. Завещанието поражда правно действие едва след откриване на наследството (смъртта на завещателя) и до този момент може да бъде отменяно или променяно неограничен брой пъти. Тъй като в предоставените извадки липсва пълната материалноправна уредба, тази дефиниция е изведена въз основа на общата гражданскоправна теория.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Материята е регламентирана основно в Закона за наследството (ЗН).

Според българското законодателство завещанието може да бъде направено в две основни форми – нотариално (извършено от нотариус в присъствието на двама свидетели) или саморъчно (написано изцяло на ръка от самия завещател, датирано и подписано от него). Законът защитава т.нар. “запазена част” на най-близките роднини (деца, съпруг, родители), като завещателят може да се разпорежда свободно само с останалата разполагаема част от имуществото си. Поради липсата на изчерпателните текстове в приложените материали от ЗН, конкретни членове за формата и запазената част не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

саморъчно завещание, нотариално завещание, удостоверение за наследници, отказ от наследство