Какво означава заветник в наследственото право?

Какво означава заветник?

Заветникът е бенефициер по завещание, който получава точно определено имуществено право (например конкретен апартамент, автомобил, парична сума или ценни книжа) след смъртта на завещателя. За разлика от универсалния наследник, който получава цялото имущество (или дробна част от него) заедно с пасивите (дълговете), заветникът придобива само конкретната вещ (наречена “завет”) и по правило не отговаря за задълженията на наследодателя. Тази дефиниция е изведена въз основа на общите принципи на наследственото право, тъй като точните разпоредби липсват в предоставените извадки.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Правният статут на заветника е регламентиран в Закона за наследството. В него са разписани правилата за валидността на заветите, възможността те да бъдат отменени приживе от завещателя, както и процедурите по намаляването им, ако с тях е накърнена запазената част на законните наследници (деца, съпруг, родители). Поради липсата на пълния текст на закона в приложените материали, конкретни членове за заветите не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

запазена част, разполагаема част