Признава ли се данъчен кредит при разходи за лични нужди на управителя?

Ограничения в правото на данъчен кредит

Използването на фирмени пари за закупуване на стоки за лично ползване не дава право на възстановяване на ДДС от държавата.

Макар изричният текст на чл. 70 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) да определя ограниченията, логиката е заложена и в чл. 73, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, който посочва, че от облагаемия оборот се изключва стойността на доставките извън рамките на икономическата дейност на лицето, за които изрично не се приспада данъчен кредит (на основание чл. 71а и 71б от закона). Отделянето на стока за лично ползване на собственика или управителя се третира като доставка, приравнена на възмездна, съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

Данъчно третиране на разходите в натура

Ако фирмата реши да третира личните нужди на управителя като допълнителна социална придобивка или разход в натура, те подлежат на друго облагане.

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), разходите в натура, свързани със собствени или наети активи, предоставени за лично ползване на лица, наети по договори за управление и контрол (вкл. управителя), се облагат с допълнителен “данък върху разходите”. Това е алтернатива, която позволява разходът да мине през фирмата, но срещу заплащане на съответния данък върху разходите в натура.