Как се третират данъчно разходите за поддръжка на фирмен автомобил, който се ползва както за дейността, така и за лични нужди на управителя?

Данък върху разходите (ЗКПО)

За да се регламентира практиката на смесено ползване на фирмени коли, държавата въведе специализиран данък върху придобивките в натура.

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), разходите in натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи (като леки автомобили), предоставени за лично ползване от наети лица и управители, подлежат на облагане. Според чл. 216, ал. 2 от ЗКПО, данъчната ставка за тези конкретни разходи е преференциална – 3 на сто. Този данък е окончателен и се плаща от предприятието.

Третиране по ЗДДС

От гледна точка на косвените данъци, законът е много по-рестриктивен и не допуска възстановяване на данък за поддръжката на лек автомобил.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), правото на приспадане на данъчен кредит изрично не е налице за стоките и услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили (включително за резервни части, горивни и смазочни материали). Приспадане е позволено единствено, ако фирмата се занимава с дейности, при които автомобилът е основно средство за приход – например транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, рент-а-кар (чл. 70, ал. 2 от ЗДДС).