Дължи ли се данък върху социалните разходи за транспорт на служителите?

Облагане на транспорта като социална придобивка

Когато работодателят осигурява безплатен транспорт на своите служители от дома им до работата, това представлява социален разход, който се ползва с преференциално данъчно третиране.

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в облагаемия доход на работниците от трудови правоотношения изрично не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата, направени за сметка на работодателя. Условието е тези разходи да не подлежат на облагане с данък върху разходите съгласно правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Признаване на разхода за работодателя

Държавата стимулира работодателите да осигуряват организиран транспорт, като ги освобождава от “данък върху разходите” при определени условия.

Моля, обърнете внимание, че конкретният текст от ЗКПО, регламентиращ освобождаването на транспорта от данък върху разходите (чл. 207 от ЗКПО), не е наличен в предоставените ми източници и представлява външна информация. По правило, ако транспортът се предоставя на всички служители достъпно и е свързан с придвижване от и до работното място, той не се облага с 10% окончателен данък върху социалните разходи и се признава изцяло за данъчни цели на фирмата.