Какви са задълженията по ДДС на електронни платформи (напр. Amazon, eBay), които посредничат при продажби?

Електронната платформа като “доставчик”

За да се предотврати укриването на данъци при онлайн търговията, Европейският съюз въведе правило, според което големите платформи поемат данъчната отговорност на своите търговци.

Съгласно чл. 14а, ал. 5, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато данъчно задължено лице управлява електронен интерфейс (платформа, портал или подобни) и чрез него улеснява дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни под формата на пратки със стойност до 150 евро, се приема, че самият електронен интерфейс е получил и доставил стоките. Това означава, че платформата става основен платец на данъка по сделката. Същото важи и за доставки на услуги (далекосъобщителни или електронни), при които интерфейсът действа от свое име и за чужда сметка, съгласно чл. 94а, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).

Механизъм на деклариране

Платформите обикновено се възползват от специалните режими (като IOSS или OSS), за да отчитат централизирано този данък.

Когато електронният интерфейс улеснява такива продажби, съгласно чл. 14а, ал. 14 от ЗДДС, той не е длъжен да издава стандартни фактури по българския закон за дистанционните продажби към физически лица, ако вече е регистриран за прилагане на “режим в Съюза” (OSS) или “режим за дистанционни продажби от трети страни” (IOSS). Той събира ДДС-то директно в потребителската количка (при checkout) и го превежда на данъчните власти.