Как се третира ДДС при международен транспорт и спедиция на стоки?

Транспорт в рамките на ЕС (B2B)

При предоставяне на транспортни услуги между фирми от различни държави в Европа, данъчното облагане следва местоположението на клиента.

Съгласно общото правило на чл. 21, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато транспортната, спедиторската или куриерската услуга се предоставя на данъчно задължено лице (фирма) от друга държава членка, мястото на изпълнение е там, където е установен получателят. В този случай българският превозвач издава фактура без да начислява ДДС, като вписва основание “обратно начисляване”, а данъкът е изискуем от чуждестранния получател.

Прилагане на нулева ставка

Когато транспортът е свързан с износ на стоки или преминава границите на ЕС, държавата го освобождава от данъчна тежест, запазвайки правото на данъчен кредит.

Въпреки че конкретният чл. 30 от ЗДДС за международен транспорт липсва в извлеченията (външна информация), логиката на закона е ясна. Дори при транспорт в рамките на ЕС, чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС изрично приравнява на “доставки с нулева ставка” оказваните транспортни, спедиторски и куриерски услуги, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Това приравняване позволява на транспортните фирми да ползват ускорено възстановяване на ДДС в 30-дневен срок (чл. 92, ал. 4 от ЗДДС).