Кога работодателят е длъжен да извърши годишно преизчисляване на данъка на служителя?

Задължение на основния работодател

За да не се налага всеки служител да попълва данъчни декларации, законът е задължил фирмите да правят финален годишен разчет на платените данъци за своите работници.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), работодателят изчислява годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка в срок до 31 януари на следващата данъчна година. Това задължение важи само за онзи работодател, при когото служителят е на “основно трудово правоотношение” към 31 декември на данъчната година.

Прилагане на данъчни облекчения

Преизчисляването е моментът, в който служителят може да си върне надвнесен данък, като ползва законовите преференции.

Според чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ, при определянето на годишния данък, работодателят може да намали данъчната основа със сумата на различни данъчни облекчения: за деца (чл. 22в), за деца с увреждания (чл. 22г), за лица с намалена работоспособност (чл. 18) и за доброволно осигуряване (чл. 20). Съгласно чл. 49, ал. 4 от закона, за да се случи това, работникът трябва да предостави на работодателя всички необходими документи и декларации в строго определен срок – от 30 ноември до 31 декември на съответната данъчна година.