Попадат ли лихвите по заеми от собственици в хипотезата на "скрито разпределение на печалба" при условията на слаба капитализация?

Разлика между “слаба капитализация” и “скрито разпределение”

Често двете понятия се бъркат, но те имат различен данъчен механизъм и последствия за предприятието.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), “слабата капитализация” е механизъм, който временно не признава за данъчни цели разходите за лихви, когато привлеченият капитал (заемите) значително превишава собствения капитал на фирмата. Непризнатите лихви обаче могат да бъдат признати през следващите 5 години. От друга страна, скритото разпределение води до пълно данъчно непризнаване на разхода и директна санкция.

Кога лихвата става скрито разпределение?

Ако собственикът кредитира собствената си фирма, той трябва да го прави при пазарни условия.

Позовавайки се на външна за извлеченията правна информация (чл. 16, ал. 2, т. 3 и § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО), получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва, се счита за отклонение от данъчно облагане. Ако лихвата по заема от собственика умишлено е завишена над пазарните нива, за да се изтеглят необлагаеми средства, самото превишение над пазарната лихва се класифицира като скрито разпределение на печалбата.