Как се определя мястото на изпълнение при доставка на услуги към фирми от ЕС?

Основно правило за услугите

С цел избягване на двойното данъчно облагане в ЕС, услугите по правило се облагат в държавата на потребителя им.

Макар дефиницията за място на изпълнение да е част от общите разпоредби (чл. 21 от ЗДДС), нейният механизъм ясно се вижда в правилата за документиране. Съгласно чл. 78, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗДДС, когато се извършва доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона (основното B2B правило) от данъчно задължено лице, във фактурата не се начислява местен ДДС. Вместо това, като основание за неначисляване на данък се вписва текстът “обратно начисляване”.

Отчитане на трансграничните услуги

Българският доставчик не внася данък, но има задължение да обяви сделката пред Националната агенция за приходите.

Доставките на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка (по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС) задължително се декларират в отчетните регистри. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 6 от ППЗДДС, данъчната им основа се включва във VIES декларацията на доставчика срещу валидния идентификационен номер по ДДС на получателя, за да може данъчната администрация на другата държава да проследи дали получателят е самоначислил дължимия данък локално.