Кога възниква задължението за удържане на данъка върху дивидентите на физически лица – при вземане на решението или при фактическото плащане?

Решението като данъчно събитие

Държавата не изчаква реалното трансфериране на сумите по банковата сметка на съдружника; самото правно действие за разпределяне на печалбата активира задължението към хазната.

Съгласно изричния текст на чл. 65, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), данъкът (в размер на 5%) за доходите от дивиденти се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. Този принцип изключва фактическото плащане като водещ фактор за сроковете.

Изключения при скрити дивиденти

Съществува специална хипотеза, когато дивидент не се гласува официално, но средствата са отклонени.

Според чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ, когато става въпрос за скрито разпределение на печалбата (което също е вид дивидент според легалната дефиниция на закона), данъкът се удържа и внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което сумите са начислени от предприятието.