Кога физическо лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация (по чл. 50)?

Общи основания за деклариране

Подаването на годишна данъчна декларация (ГДД) е основният начин, по който гражданите отчитат своите доходи и изчисляват окончателния си данък пред НАП.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местните физически лица задължително подават декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа (като доходи от наеми, граждански договори, прехвърляне на права/имущество), както и за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец (ЕТ). Декларация се подава и за доходите, облагаеми с патентен данък или данък върху таксиметров превоз на пътници.

Деклариране на заеми и имущество в чужбина

Дори да нямате облагаеми доходи, може да сте длъжни да подадете декларация с изцяло информативна цел.

Според чл. 50, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДФЛ, декларация задължително се подава, ако притежавате акции, дялови участия или недвижима собственост в чужбина, както и ако сте получили доходи от дивиденти или ликвидационни дялове от чужбина (чл. 50, ал. 1, т. 3). Също така, законът изисква деклариране на непогасената част от дадени или получени парични заеми, ако:

• размерът им отпуснат/получен през годината общо надхвърля 10 000 лв.;
• или остатъците от предходните пет години надхвърлят общо 40 000 лв.

Кой е напълно освободен?

Ако сте стандартен служител на трудов договор без други доходи, законът ви спестява тази административна тежест.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ, лицата не са задължени да подават годишна данъчна декларация, ако са получили само:

1. доходи от трудови правоотношения;
2. необлагаеми доходи (например от лихви по банкови депозити, наследство и др.);
3. доходи, които вече са обложени с окончателен данък (например дивиденти от български фирми).