Може ли медия (журналист) да обработва лични данни без съгласие за целите на свободата на изразяване?

Бърз отговор

Да, законът разрешава обработването на лични данни за журналистически, академични, художествени или литературни цели без предварително съгласие, когато това се прави за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация. Това изключение обаче изисква задължително зачитане на баланса с неприкосновеността на личния живот.
Проверено от Екипът на ПравниОтговори

Детайли по темата

Свобода на словото срещу лична неприкосновеност

За да защити свободата на медиите от цензура, законът предвижда специален, облекчен режим за журналистите.

Съгласно чл. 25з, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), обработването на лични данни за журналистически цели (какато и за академично или художествено изразяване) е напълно законосъобразно без съгласието на лицето, ако се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация. Според ал. 3 на същия член, при журналистическо разследване отпадат голяма част от строгите изисквания на GDPR, а надзорната дейност на КЗЛД не може да води до разкриване на тайната на журналистическия източник (чл. 25з, ал. 4).

Балансиране на правата при разкриване

Този журналистически имунитет обаче не е абсолютно безграничен. Съгласно чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, при публично разкриване на чувствителни лични данни, балансът се преценява въз основа на влиянието върху доброто име на лицето, значението за обществения интерес и факта дали лицето е публична фигура с по-занижена защита на личната неприкосновеност.

Проверено от Екипът на ПравниОтговори

Проектът се реализира с подкрепата на Адвокат Стела Дойкова. Научете повече за нас.