Какво означава понятието данъчна основа?

Какво означава данъчна основа?

Данъчната основа е стойността, количеството или сумата (в парично изражение), която служи за база при изчисляване на конкретно данъчно задължение. Върху нея се прилага съответната данъчна ставка (процент), за да се получи размерът на данъка, който лицето или фирмата дължи на държавата.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Понятието е фундаментално за цялото данъчно законодателство и се използва в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В ЗДДС например данъчната основа е изричен критерий при определянето на това дали дадени активи са дълготрайни. Законът посочва, че това са стоки и услуги с “данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.” (§ 1, т. 83, буква “б” от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност).

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е въведено и понятието “данъчно предимство”, което се дефинира като всяка полза за данъчно задълженото лице, която може да се изрази именно в “намаляване на данъчната основа” или на дължимия данък (§ 1, т. 52 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).

Свързани понятия

ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, облагаем доход