Какво означава терминът облагаем доход?

Какво означава облагаем доход?

Облагаемият доход е сумата от всички финансови и материални постъпления, придобити от физическо или юридическо лице през даден данъчен период, върху които държавата начислява данък. Този доход се изчислява, като от брутните приходи се приспаднат необлагаемите доходи (например стипендии, определени социални помощи) и законово признатите разходи за дейността. Дефиницията почива на общата данъчна теория, тъй като точните формули за изчисление липсват в предоставените извадки.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Принципите за формиране на облагаемия доход на гражданите са уредени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), а за предприятията – в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Например, в ЗДДФЛ са изрично изброени изключенията, които не формират облагаем доход, като: “стипендии за обучение в страната и чужбина” и “награди и възнаграждения за дейност… включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция” (чл. 13 от ЗДДФЛ).

Понятието присъства и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който регламентира международното данъчно сътрудничество. Там се дефинира, че местен или чужд правен субект се разглежда като “лице”, ако притежава или управлява активи и доходи, “които подлежат на облагане с който и да е от данъците” (§ 1, т. 22, буква “г” от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).

Свързани понятия

ЗДДФЛ, ЗКПО, данъчна основа, местно лице за данъчни цели