Какво означава държавна такса според законодателството?

Какво означава държавна такса?

Държавната такса е задължително плащане, което физическите и юридическите лица правят в полза на държавния бюджет или бюджета на съответното ведомство, в замяна на което получават определено действие или услуга от държавен орган, ведомство или съд. Таксите се заплащат за издаване на документи, вписване в регистри, разглеждане на съдебни дела, издаване на лицензи и разрешения. За разлика от данъците, които са безвъзмездни и общи, таксата е пряко обвързана с конкретна услуга, която държавата предоставя на платеца.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Основните принципи за събиране, освобождаване и възстановяване на недължимо платени такси са уредени в Закона за държавните такси. Размерът на конкретните такси се определя в специални тарифи, одобрявани от Министерския съвет.

Терминът се среща във всички закони, които регламентират административни или съдебни производства. Например, съгласно Закона за особените залози (ЗОЗ), “за вписването в регистъра, за извършване на писмени справки и за издаването на удостоверения се събира държавна такса” (чл. 25, ал. 1 от ЗОЗ). Законът също така предвижда, че държавните органи не дължат държавна такса при извършване на вписвания (чл. 25, ал. 7 от ЗОЗ), а когато се подават заявления по електронен път, размерът на таксата не може да надвишава 50 на сто от тази на хартиен носител (чл. 25, ал. 4 от ЗОЗ).

Свързани понятия

местни данъци и такси, изпълнително дело, данъчна декларация