Какво означава правото на издръжка според Семейния кодекс?

Какво означава издръжка?

Издръжката е безусловно парично или материално задължение, възникващо по силата на закона, при което едно лице предоставя средства за живот на свой нуждаещ се близък роднина, който не може да се издържа от собственото си имущество или труд. Най-често срещаната хипотеза е задължението на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца (както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат редовно до определена възраст). Правото на издръжка е лично и не може да бъде прехвърляно, нито от него може да се прави отказ предварително.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Материалните предпоставки, размерът, редът на лицата, които дължат, и лицата, които имат право на издръжка, са подробно регламентирани в Семейния кодекс (СК).

Законът осигурява засилена защита на вземанията за издръжка. В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвидено изключение от правилото за несеквестируемост на доходите. Удръжките от заплата или друго възнаграждение се правят по специална скала, но ограниченията не се прилагат “за задължения за издръжка”, при които може да се удържа и по-голяма част от дохода на длъжника. Поради липсата на изчерпателните разпоредби от СК и ГПК в приложените материали, конкретни членове за минималния размер не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

родителски права, привременни мерки, запор на заплата, извънбрачно дете