Какво е извънбрачно дете според семейното право?

Какво означава извънбрачно дете?

Извънбрачно дете е правен и житейски термин, с който се обозначава дете, родено от родители, които нямат официално сключен граждански брак помежду си към момента на неговото раждане. Според съвременното българско законодателство произходът на детето (дали е родено в брак или извън него) няма никакво значение за неговите права. Извънбрачните деца се ползват с абсолютно същите права (на издръжка, на наследяване, на лични отношения) като децата, родени по време на брак. Единствената правна специфика е в начина на установяване на бащинството – докато при брака то се предполага (презумира) автоматично, при извънбрачното дете бащата обикновено се установява чрез акт на припознаване или по съдебен ред.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Основният принцип за равнопоставеност е закрепен в чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България, който изрично постановява, че “Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака”.

Установяването на произхода, припознаването и отношенията между родителите и детето (независимо дали съжителстват съвместно във фактическо съжителство или са разделени) се уреждат от Семейния кодекс (СК). Тъй като пълната уредба на Семейния кодекс липсва в предоставените извадки, това обяснение почива на общите принципи на конституционното и семейното право.

Свързани понятия

припознаване, фактическо съжителство, оспорване на бащинство, издръжка