Какво означава правният термин падеж на задължение?

Какво означава падеж?

Падежът е предварително определен момент във времето – конкретна дата или изтичане на срок, при настъпването на който длъжникът е длъжен да изпълни своето задължение (обикновено плащане на парична сума), а кредиторът придобива правото ефективно да го изисква.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Терминът се използва фундаментално в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ).

В специфичното законодателство, падежът е ключов елемент при финансовите инструменти. Например, в Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) понятието се използва за дефиниране на “структуриран депозит” – това е влог, “платим изцяло на падежа”, чиято възвръщаемост зависи от индекси, финансови инструменти или стоки (§ 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗПФИ). Падежът служи като времева рамка и при изчисляване на клауза “make-whole” (гарантираща сума на инвеститора при предсрочно обратно изкупуване на облигация), където се отчита нетната настояща стойност на оставащите купонни плащания, очаквани “до падежа” (§ 1, т. 96 от ДР на ЗПФИ).

Свързани понятия

длъжник, запис на заповед, менителница, неустойка, погасителна давност