Какво означава терминът погасителна давност?

Какво означава погасителна давност?

Погасителната давност е строго определен от закона период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси принудително изпълнение за своето вземане чрез държавна принуда (например чрез съд или съдебен изпълнител). За разлика от преклузивния срок, давността не погасява самото материално право – ако длъжникът плати доброволно след изтичането на давността, той няма право да иска връщане на платеното. Това определение се базира на общата правна теория, тъй като в предоставените извадки липсват изричните дефиниции на института.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Погасителната давност е уредена като общ институт в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), където се регламентира общата 5-годишна давност за повечето вземания, както и кратката 3-годишна давност за периодични плащания, неустойки и наеми.

В публичното право правилата за погасяване по давност на държавни и общински вземания (данъци, такси, осигуровки) се съдържат в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Там е предвидена и т.нар. абсолютна давност (10-годишна), след изтичането на която публичното вземане се погасява независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в предвидените от закона изключения.

Свързани понятия

преклузивен срок, ЗЗД, ДОПК, длъжник, взискател