Какво означава взискател в изпълнително дело?

Какво означава взискател?

Взискателят е активната страна (кредиторът) в едно изпълнително производство. Това е физическо или юридическо лице, държавен орган или община, чието право да получи определена сума пари, вещ или действие е признато с влязъл в сила съдебен акт (или друг документ, подлежащ на изпълнение). Въз основа на този акт взискателят се снабдява с изпълнителен лист и образува дело пред съдебен изпълнител, за да принуди длъжника да изпълни задължението си. Тъй като в предоставените извадки липсва процесуалната дефиниция, тази информация е базирана на общата правна теория.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Понятието “взискател” е основно за Гражданския процесуален кодекс (ГПК), където са уредени неговите права – да иска налагане на запори и възбрани, да възлага различни изпълнителни способи на държавен или частен съдебен изпълнител (ДСИ или ЧСИ) и да получава събраните суми.

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) фигурира понятието “публичен взискател” – това е държавата или общината, когато събира неплатени публични задължения (данъци, такси, глоби) чрез публични изпълнители. Тъй като в подадените текстови извадки липсват конкретните разпоредби за статута на взискателя, точни членове не могат да бъдат посочени въз основа на тях.

Свързани понятия

длъжник, ИЛ - изпълнителен лист, ЧСИ, ДСИ, запор, възбрана