Какво означава правната мярка възбрана?

Какво означава възбрана?

Възбраната е вид обезпечителна мярка или принудително изпълнително действие, което се налага върху недвижим имот. Чрез нея държавата (в лицето на съд или съдебен изпълнител) налага пълна правна забрана на собственика на имота (длъжника) да се разпорежда с него – той не може валидно да го продава, заменя, дарява или ипотекира. Целта е имотът да се запази в патримониума на длъжника, за да може впоследствие кредиторът да удовлетвори своето вземане от него. Тъй като предоставените извадки не съдържат изричните разпоредби, дефиниращи възбраната, тази информация се базира на общата процесуална теория.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Процедурите по налагане и вдигане на възбрани са уредени основно в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), където те се постановяват от съда (като обезпечение на иск) или от частни или държавни съдебни изпълнители. За да породи действие спрямо трети лица, възбраната задължително се вписва в Имотния регистър към Агенцията по вписванията.

Понятието присъства и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), по силата на който публичните изпълнители имат правомощието да налагат възбрани върху недвижими имоти и кораби за обезпечаване и събиране на неплатени публични задължения (данъци, такси, осигуровки). За разлика от възбраната, при запориране на движими вещи или банкови сметки мярката се нарича „запор“.

Свързани понятия

запор, ЧСИ, ДСИ, ГПК, длъжник